Изложба на Пикасо в София: посещението

Преди време, когато написах първата си статия за този блог бях споменала, че най-вероятно ще бъдат публикувани статии, свързани с история на изкуството – не възнамерявах да започвам точно с Пикасо, но какво пък, както самият той твърди, вдъхновението е около нас, само трябва да го уловим…

Нека направим една въображаема разходка из неговото творчество…

Често изкуството остава неразбрано – когато е необичайно. Може би, защото искаме да виждаме това, което ни заобикаля, а не това, което вълнува самия художник.

Днес най-накрая, след дълго очакване, посетих изложбата на Пабло Пикасо в Софийската Галерия за Чуждестранно Изкуство. Вярно, не беше с колосални размери, но сякаш такива места винаги ме потикват да се вгледам още малко в творчеството на даден автор, вдъхновяват ме наистина да го разбера.

Входът е 2 лева и то за цялата галерия, в която за момента се провеждат няколко изложби. По пътя към залата, отредена на Пикасо, сякаш човек попада в своеобразна машина на времето – носи се от предишни епохи към новото, модерното изкуство. Изложбата беше предпочетена в този снежене ден от много посетители, което няма как да не ме радва. Вярно не бяха изложени най-добрите картини на Пикасо, но пък човек може да добие представа за гравюрите, картините, които е сътворил като отражение на едно време, което несъмнено го е повлияло.

Разбира се всеки може да отвори в интернет и да попрочете за биографията на Пикасо, да се учуди колко много имена е имал…

Всъщност обаче това е един от най-гениалните художници на миналия век, изобретател на цял нов стил в изобразителното изкуство – кубизма. За себе си Пикасо твърди нескромно, че на 12 години е умеел да рисува като Рафаел, но му е отнело цял един човешки живот да се научи да рисува като дете. Стилът му е необичаен, нов, претърпял множество кризи, носещ болка, търсещ публика, която да го разбере.

Той пресъздава реалността по един необикновен начин, който не всеки може да разбере. Разхождам се из галерията и наблюдавам хората, които съзерцават картините – някои се смеят, други пишат старателно записки, трети се взират в правописни грешки на указателните талончета отстрани на картините… Всички те се опитват да разбера частица от Пабло Пикасо.

За мен преди време той беше също неразбираем, странен, донякъде страшен. След време обаче човек наистина разбира, че има нещо уникално, което не е предназначено за всеки – голи тела, преплетени с кубове,монохромни рисунки (рисунки, направени само с използването на един единствен цвят или неговите нюанси), естетика на грозното.

Творчеството на Пикасо не е повлияно само от собствените му чувства, той е бил огромен почитател на импресионистите, но въпреки всичко във времето, в което се появява, сякаш изкуството има нужда от нещо различно.

Именно в този период от историята на изкуството настъпва голям обрат – появява се фотоапаратът и реалността не е необходимо вече да се рисува едно към едно с оригинала. Напротив колкото по-противна, по-различна, толкова по-интересна и новаторска ще е картината.

Голямо значение за творчеството му изиграват и войните, които той ненавижда. Една от най-великите му картини, намираща се в момента в галерия в Мадрид, е „Герника” – посветена на извращенията, отвращенията на войната. Бомби, части от хора, са представени стилизирано в „Герника” – отразяващи безкрайната болка на художника. Спомням си, когато я видях за пръв път – потресаваща, вдъхновяваща, озадачаваща…

Обикновено когато посетя дадена изложба запомням една определена картина, за която си спомням, когато си помисля за изложбата. „Герника” беше картината на изложбата на Пикасо от 2003 година, за 2008 за мен беше „Бикът”, за 2009 „Дон Кихот и Санчо Панса”…Надявам се и вие да откриете вашата картина…

Пикасо – Авангардист, кубист, сюрреалист или гений…