Първи стъпки в рисуването – мечтата

На 28 април тази година споделих, че в сайта ще пишат още двама гост автори, когато имат време и за това, което им е на душата. По този начин се надявам да се разнообрази съдържанието, което се появява тук, а също и стила, понеже моят сигурно вече ви е омръзнал. Затова засега спирам да бърборя и давам думата на гост авторката:

Гледайки малкото стативче, което ми седи на перваза от няколко седмици, реших че все пак Викторчо като е обещал да има нови автори, трябва по някакъв начин да му изпълня обещанието.

Представянето ми от него преди време, беше малко понадутичко, предвид факта че аз не съм кой знае какъв спец в рисуването, но пък за мен винаги е било много по-лесно да хвана молива и да скицирам нещо, отколкото да се мъча с мишката…

Освен това винаги съм смятала, че всеки е способен да рисува – достатъчно е много въображение и малко парче хартия. Няма значение какво ще нарисуваш, как ще го нарисуваш, няма значение дали ще се хареса на някого, дали ще бъде оценено, ами дали това малко листче хартия ще успее да ти покаже част от теб, която досега не си познавал. Знам, звучи малко странно, но в действителност е така.

За рисуване, изкуство може много да се пише и несъмнено това не е единственият блог, който има такава тема, но пък е първият, в който аз сега осъзнавам как осъществявам мечтата си – да разказвам за изкуството, за разни хитринки, които съм открила сама или научила от някоя приятна учителка. Наистина реализирана мечта! Не знам дали стилът ми на писане е особено подходящ, тъй като принципно съм доста емоционален човек, но пък се надявам с течение на времето да вляза в крак.

Именно като за въведение ви предлагам едно мъничко упражнение – просто вземете лист хартия, моливче и затворете очи. Представете си най-недостижимата си мечта и рисувайте със затворени очи. Оставете се да бъдете изненадани от собствените си ръце и резултатът може да бъде впечатляващ и без да подозирате да нарисувате мечтата си. Ако се питате защо именно мечта? За да не можете да погледнете и да прекопирате, а да се доверите единствено и само на собственото си въображение… Това е първата крачка, която трябва да бъде извървяна – да повярвате във въображението. Ще се радвам да науча как е минал този пръв сблъсък с изкуството за вас.